Бюрокрация, Истории с полиция

Ежедневие в центъра на София

Беше един септемврийски ден в края на туристическия сезон. Трябваше да изчакаме малко, докато туристите имаха своето свободно време в центъра на София. Пред Баня Баши джамия отново нямаше места, за да паркираме за 15 минути автобус с румънска регистрация. Колите бяха паркирали необезпокоявани  на местата отредени за автобуси. Появиха се двама полицаи, които паркираха зад нашия автобус. Опитах се да се намеся, тъй като шофьорът ми не говореше добър английски като обясних, че ни остават 10 минути, докато туристите се съберат и тръгнем на вечеря. Но по-възрастният полицай с тон започна да ми обяснява, че сме нарушили знаците, че тук не може да се паркира и въпреки опитите ми да обясня защо нищо не може да помръдне паркиралите коли на мястото на автобусите, че цял сезон е мъка за шофьори, екскурзоводи и туристи тези полурегламентирани паркинги – те, органите на реда бяха непоклатими – трябва да съставим акт. Помолих се, опитах се да събудя човещината, която все по-малко изпълва нашето ежедневие. Но вместо това той седна и започна да пише нещо, докато другият му колега обясняваше, че не може така, ето и предното стъкло е счупено, не ви ли провериха на Св. Александър Невски. В този ден явно всички възможни органи на реда бяха в действие – служител на ДАИ, а сега и полицаите. Докато единият пишеше, другият по-млад и рус полицай ме убеждаваше, че другите автобуси са паркирали на правилното място, че те не могат да махнат колите, защото това не било тяхна работа, а аз трябва да се обадя на 112 и да свърша нечия работа. И тогава се появи той – третият от екипа, млад, тъмнокос, с брада. Дълбоко в себе си те знаеха проблема ни, но изпълняваха задълженията си, придържаха се към правила, които не бяха спазвани от други. Един поглед, една усмивка бе достатъчна, за да разтопи дистанцията помежду ни – ние бяхме хора, те също – обяснихме взаимно проблемите, на нас ни е трудно с обслужването на туристите в центъра на София, те – бяха длъжни да изпълняват нареденото им. В това време по-възрастният полицай продължаваше да пише. Стигнахме до корупцията,  защото аз знаех от колеги шофьори, които си измъкваха като подхвърлят някоя банкнота. Убедиха ме, че не това беше целта им. А да дадат урок на румънския шофьор да спазва правилата, така, както ние трябва да ги спазваме в тяхната страна. В крайна сметка фиш не написаха, а мен ме изпълни надежда, че човещината не си е отишла въпреки наредбите и правилата. Дадох кратко обяснение на туристите защо бяхме забавени, а всъщност намесата на третия полицай спаси неудобното положение, в което бяхме попаднали. Сетих се по-късно …. не попитах за имената им.