Весела история, Трафик

Колега

 

Беше един слънчев ден през август. София празна и любима. Няма движение, няма хора… абе рай за всички в столицата. Та в тоя ден си карам аз спокойно, единствена кола на пътя, а е 14:15 часа, малко изглежда като филм на ужасите и Апокалипсис и беля като изведнъж пред мен виждам палка, а зад мен свети буркан. „Кога се появи тая кола зад мен“, мисля си аз. Спирам и чакам. Идва един униформен и ми вика добър ден, а аз не знам защо и как ми дойде му викам, здравей колега. И Бум тоя в шах.. аааа колега ли сте? Аз мълча и си давам докумнтите.

      Изчакай малко – и отива до колата.

След това идва втори полицай и ми вика – Абе колега, не карай така бързо, верно София празна ама за какво ти е това?

Аз продължавам да седя и вече в шах съм аз. Усмихвам се и казвам, да бързам, че жената ме чака, а дори не съм женен…

      Оф, мани и моята ми пили нервите. Аре колега, лека.

Та така, ключовата дума при среща с полицаи е „колега“