Весела история, Истории с полиция, ПТП

Резняк

Делнична сутрин през януари на бензиностанцията на ЛукОйл в Орландовци. На всички колонки има зареждащи и чакащи автомобили. Само една служителката е отвън и повечето шофьори зареждаме на самообслужване.

Изведнъж патрулен полицейски автомобил влетява  на територията на бензиностанцията с мръсна газ, преминава покрай зареждащия камион на първа колонка и със свистящи гуми спира почти в колонката за въздух. От шофьорското място изскача млад полицай с руло тоалетна хартия и на бегом влиза в магазина на бензиностанцията.

– Казвах ли ти, че бозата е резняк и че ще те прокара? – подвиква ехидно колегата му, много едър полицай на средна възраст, от пасажерското място.

Ние, зареждащите, се споглеждаме с усмивки.

В този момент пристига колоездач, някакъв невзрачен човечец с очила и каскет. Видимо предната гума на велосипеда му е мека. Чуди се от коя страна на полицейския автомобил да мине, за да я напомпа. Колонката е до храст и патрулката е препречила всякакъв достъп. Мъжът оставя колелото на земята зад патрулката и се доближава до дясната врата. Почуква вежливо на стъклото.

– Извинете, ще преместите ли автомобила? Гумата ми е спаднала.

Полицаят изсумтява недоволно и сваля стъклото два пръста.

– Ще чакаш!

– Паркирали сте точно под знака „Спирането забранено“. А аз закъснявам за работа.

– Ти на катаджия ли ще ми се правиш? Я да ти видя шофьорската книжка, талона на автомобила, гражданската!

– Нямам.

– Какво нямаш?

– Книжка, талон, гражданска.

– Как?!… – лицето на полицая почервенява като Коледна звезда – А бе ти подиграваш ли ми се?!

– Не, господин полицай. Карам си ей така – без документи.

Човекът мило се усмихва. Полицаят, видимо ядосан, започва да се измъква от автомобила. Струва му много усилия. Когато най-после се изправя запъхтян и се обръща, от очилатия няма и следа. Отдавна е изчезнал с колелото си.

– Не можеш да се скриеш! – полицаят вади тефтер, започва да оглежда колите и да записва номерата им. До този момент автомобил не е тръгвал и полицаят оставя с впечатлението, че някой от автомобилите без шофьор в тях е на зевзека, който го изкара от колата.

– Къде изчезна тоя? – въпросът е към нас, зареждащите.

– Избяга към Орландовци – обажда се някакъв младеж, спестявайки факта, че мъжът е бил с велосипед. Никой от останалите шофьори не внася това важно допълнение. Всички се подхилкваме. Ситуацията е комична, но не и за сто и петдесет-килограмовия полицай.

Младият полицай излиза и сварва ядосания си колега извън колата.

– Какво бе, колега?…

– Какво! Шарено! Аз на оня мамицата му ще разгоня! Влизай да искаш видеозаписите от камерите! Казвах ли ти да не пиеш онзи резняк?!

Не дочаквам развитието на „разследването“. Плащам и си тръгвам.