Бюрокрация, Тъжна история

Системата с нейното безумие

Мачкат ме, тъпчат ме, гаврят се и ми се подиграват. Системата с нейното безумие всеки ден е срещу мен и хората, за които трябва да работя. Некадърността има имена, които нямам право да назова, защото ще бъда уволнен. Подигравката се изразява в членове и алинеи, заповеди, отношение, качество на униформата… Гаврата започна с една заповед, според която трябваше да отработвам отпуската си и в момента е в своя пик с униформата, която получих. Гаврата не е само с мен като служител – тя е с децата ми, съпругата ми, хората… гаврата е с България. Изглеждам не като полицай, а като мелничар пред фалит. И ме е срам, и ме е гнус, и е безизходно, и е безнадеждно.
Всеки мой ден започва по един и същ начин – поглеждам „новата“ си униформа и знам, че трябва да я облека, и знам, че ще изглеждам смешно с нея. Знам, че носейки я, съм олицетворение не на разпадащата се, а на разпадналата се държава, защото държава, в която да си полицай и да изглеждаш като прошляк, с официалното одобрение на десетки хора, я няма.
Не знам… вече не виждам не само смисъл, но и изход, защото как можеш да промениш системата? Самотата ме погубва, защото съм като куче – самотно скитащо псе, което иска не само да оцелява, а да пази, да се грижи, да лае и хапе крадците и нарушителите, но… съм сам, защото повечето около мен искат да оцелеят.
Преди време героизъм беше да се бориш за промяна, за принципи, за ценности, а днес герои са тези, които не те предават.
Как променяш системата с предатели и поданици?
Безнадеждно е и не знам… тази сутрин пак облякох униформата. Излязох тихо, а по улиците вървях с наведена глава, молейки се хората да не видят лицето ми. Вече наведох главата си от срам. Моля се само да не се наложи да се наведа още по-ниско.